Ако можехме да измерим добротата, през този месец в 96. СУ щяхме да преброим стотици усмивки, хиляди топли думи и безброй малки жестове, които правят света по-добро място.
Превърнахме „Месеца на добротата“ в общо предизвикателство – да забелязваме доброто около себе си, да помагаме, да подкрепяме, да благодарим и да показваме, че ни е грижа. А училищната общност прие предизвикателството с много сърце и вдъхновение!
Дръвчетата на доброто в централното фоайе постепенно се покриха със стотици листенца, на които учениците записаха своите добри дела. Всяко листенце разказва малка история, а всички заедно показват колко много лица има добротата.
Ученици от първи клас посетиха Образователен център „Яника“, където подариха свои картички на децата и споделиха с тях приятни и вълнуващи моменти.
В класните стаи изгряха слънца, а около тях разцъфнаха сърца, събрали добри постъпки, мили думи и жестове на внимание.
Ваня – нашият малък репортер, се отправи с микрофон и любопитни въпроси по училищните коридори. Тя разговаря с ученици, чу техните истории и потърси отговор на един простичък, но важен въпрос: „Как изглежда добротата през нашите очи?“
В часовете по социално-емоционално учене говорихме за емпатията, съпричастността, уважението и приятелството. За силата на думите и за това колко е важно не само да изразяваме себе си, но и да умеем да разбираме другия.
Зад всички тези инициативи стоят вдъхновени учители, активни ученици от Ученическия съвет и стотици деца от различните етапи на обучение, които вложиха творчество, ентусиазъм и сърце в общото предизвикателство.
А знаете ли кое е най-хубавото?
Когато едно добро дело вдъхнови следващо, добротата престава да бъде просто личен избор. Тя се превръща в отношение, в навик и в част от културата на цялата училищна общност.
Благодарим на всички, които бяха част от това прекрасно приключение! Нека листенцата на нашите дръвчета продължат да растат чрез ежедневните ни постъпки, слънцата да греят в класните стаи, а сърцата ни да намират все повече поводи да правят добро.
Защото добротата няма календар. Тя няма последен ден и няма ваканция. Тя започва от всеки един от нас!
96. СУ – училище, в което не само учим за доброто, но и се учим да бъдем добри!