В нашия свят толерантността е по-важна от всякога. Тя не е отстъпка, снизхождение или примиряване, тя е необходимост за постигане на разбирателство. Липсата на толерантност е основната стъпка към дискриминацията. Толерантността не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Тя е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
Човешката толерантност и милосърдие не са модна линия. Това е ежедневна борба с предразсъдъци и заблуди за зачитане идентичността на различния, за едно нестихващо уважение към правото на другия да бъде себе си. Особено важно е хората, като част от това общество, да осъзнаят, че са отговорни за гарантирането и прилагането на това право. Необходимо е тази максима да обуславя светоусещането ни всеки ден.
Нека привикваме, че можем да бъдем добри и да приемаме различните, защото те също имат някакви нужди и потребности.
Всички трябва да се учим да бъдем не не просто хора, а хора с добр души.
Това да притежаваш нещо, което останалите нямат, те прави различен и свободен, но тук не става въпрос за вещи.
Трябва да бъдем толерантни!
Правете винаги добро за себе си и за тези, които заслужават, но преди всичко се научете да бъдете добри и смирени хора. Хора с топли сърца и красиви души, които желаят добро и благополучие на околните. Така светът ще бъде по-добър.